Джаф - Късмет и ...Чар

Защо си правя блог?Предполагам заради скуката.Наскоро се сдобих с отлична двустайна колибка-55кв.м. , слънчева и отоплена.Как се сдобих ли?Ами как-късмет...и чар може би.Имам малко амнезия за първата една година от живота си.Бях доста свободен и по цял ден скитах по улиците на София.Бях забелязал,че на някои места ,хората влизат в сградите без да носят нищо,а излизат с по няколко торби и в торбите, доста вкусно миришещи нещица.Та стоях си аз пред една такава врата,бях избрал добре позицията-не много близо до вратата,така,че да има място за хората да влизат и да излизат,но пък достатъчно близо , за да подушвам дали има нещо вкусно в торбичките.Бях заел перфектната стойка-седнал на задните лапи,предните изпънати и събрани една до друга,муцуната право напред,но устата затворена.Запомнете-ако искате да получите нещо желано и вкусничко,устата ви трябва да е затворена,да не ви се виждат многото големи зъби и този насреща да си помисли,че му се зъбите.Погледът трябва да е чаровен,може да си позволите малки и бързи облизвания с език,за да се досещат хората какво точно желаете.Някои от тях доста бавно схващат,че не държа да ме погалят,а  да извадят парче хляб или кремвирш от торбата.Някои пък изобщо не схващат.Само гледат бързо да се промъкнат между мен и стената,мятайки поглед през рамо.Но когато чуя"Яяя,какво сладко Куче"повдигам до колкото мога клепналите си уши и почвам да удрям с опашка плочките на тротоара.Хората много харесват,като си размятвам опашката.Издавам и няколко звука и кремвиршът ми е сигурен.И така стоя си пред вратата,влизат,излизат разни хора,ама нъц-никой нищо не дава,сигурно заради кризата се стискат.Каква криза?Ами имало някаква Световна Криза,дето била затиснала всички хора,за кучетата няма статистика.Та тъкмо се протягах,та да се местя пред една друга Врата и!Излезна ТЯ!Още щом усетих преливащата и лъчезарна енергия ми замириса не на кремвирш,ами направо на наденички!Тя се спря,гледайки ме, а от нея навълни почна да избликва онова радушно чувство."Ей сладур,какво каки,гладно ли си?" Опашката ми неистово заблъска по плочките,а въображаемите наденички в главата ми се наредиха във въображаемо кръгче и весело потропкваха въображаемо хорце.От гърлото ми заизлизаха звуци,а розовият ми език се застрелка отляво и отдясно на муцуната. Пуснах възможно най чаровният си поглед,онзи,с леко повдигнатите между очите вежди и леко наклоних напред глава,та да доловя миризмите от торбичката, а тя да си помисли,че искам да ме погали.Те,хората лесно се дресират и винаги можеш да ги научиш,какво да правят,за да ти е добре.Като да ти носят вода,например,докато си лежиш.Но това е друга тема,с която ще ви запозная по-нататък.Сигурно ще я нарека"Как да си дресираме стопанина" Подуших аз торбичката и нъц-пълно отсъствие на каквито и да било интригуващи месни производни...Опашката ми се поклати вяло...Ушите ми клепнаха и съвсем заприличах на Ретривър...Много ме харесваш,ама поне кренвирш да носеше...то и на парче хляб щях да съм доволен тогава,не се хранех много начесто,още по малко пък здравословно. А ТЯ продължаваше да ми се радва и да чурулика около мен,все така жизнерадостна,бързо прокарвайки малките си пръсти между ушите ми.Подтиснах една вяла прозявка на отегчение и реших да спра да я радвам и да продължа да другата врата,от която излизаха други хора с вкусно миришещи торбички."Ела куче, ела с мен ,ще ти дам да хапнеш"каза тя като тръгна надолу по улицата.Айде викам си,ще вървя до теб за компания и за да ме преведеш през улицата,не че се надявам на нещо повече.Вървим си ние,а тя не спира да ми се радва и да чурулика покрай мен.Не е зле викам си,хубава е и енергията и е хубава(за нас , кучетата,енергията е много важна,но за това в друга тема)дано да извади и нещо за хапване(и хапването е много важно за нас,но и за това в друга тема).И така,както си щрапотехме,тя сви в един двор, а аз след нея.И там, в двора,се появи ТОЙ.Усетих силната му енергия още в първият момент-беше резервиран, но и леко любопитен.Подуших наоколо-нищо интригуващо-миришеше на нови мазилки и коли.ТЯ продължаваше да ми се радва,ТОЙ изчезна на някъде,но като се върна,леле като се върна,носеше НАДЕНИЧКА!Браво приятел,така те искам-и другият път повечко да ми донесеш!На нас,кучетата,колкото и ядене да ни дадеш,все ще ни малее,та затова,спазвайте дажбите,които давате на кучетата си,хора! Та така се сдобих с НЕГО и НЕЯ и прекрасен двустаен в центъра на София!:-)Сега по цял ден си лежа и мързелувам.ТЯ носи ТОЙ меси или в обратният ред,не е важно,защото сега кризата май си е отишла и храната е в огромни торби.Но малко взе да ми омръзва.Сутрин ставам към десет,десет и нещо,не че ми се лежи до толкова,ама тогава ми е времето за разходката в парка и вълнуващи срещи с другите тарикати,успели да се сдобият с жилище и прислуга.
  По всякакви възникнали въпроси,относно куче-мъжко или женско,болести по нас, кучетата или просто да си поджафкаме,моля не се колебайте да ми пуснете коментар.